Чаша „Перон 9 3/4“

Приблизителна височина: 9 см
Приблизителен диаметър: 8 см
Вместимост: 330 мл
Цветен печат от двете страни на чашата.

Бяла керамична чаша с покритие и печат „Перон 9 3/4“ ще допълни твоето книжно настроение или ще се превърне в страхотен подарък на твой близък влюбен в книгите.

Хари си седеше в стаята в компанията на своята сова. Тъй като беше женска, реши да я нарече Хедуиг — име, което бе открил в „История на магията“. Учебниците му бяха много интересни. Той се изтягаше на леглото си и четеше до късно през нощта, докато Хедуиг летеше ту навън, ту навътре през прозореца. За щастие леля Петуния не идваше вече да чисти с прахосмукачката, защото Хедуиг постоянно носеше мъртви мишки. Всяка вечер, преди да си легне, Хари отмяташе по един ден на лист хартия, който беше забол на стената, и отброяваше дните до първи септември.
През последния ден на август сметна, че ще е добре да спомене на леля си и вуйчо си, че трябва да отиде на гара Кингс Крос на другия ден. Затова слезе във всекидневната, където те гледаха забавно шоу по телевизията. Покашля се, за да им съобщи, че е там, и Дъдли изпищя и избяга от стаята.
— Ъъъ… вуйчо Върнън?
Вуйчо Върнън изгрухтя, за да покаже, че го слуша.
— Ъъъ… Утре трябва да бъда на гара Кингс Крос, за да… за да отида в „Хогуортс“.
Вуйчо Върнън пак изгрухтя.
— Съгласен ли си да ме закараш?
Грухтене. Хари предположи, че то означава „да“.
— Благодаря!
Беше се запътил да се качи пак горе, когато вуйчо Върнън стори невероятното — проговори.
— Странен начин да отидеш в магьосническо училище… с влак. Да не би на всички летящи килимчета да са им счупени крилете?
Хари не каза нищо.
— Къде се намира изобщо това училище?
— Не знам — отговори Хари, като чак сега си даде сметка за това. Извади от джоба си билета, който Хагрид му беше дал.
— Просто трябва да взема влака от перон Девет и три четвърти — прочете той.
Леля му и вуйчо му зяпнаха.
— Кой перон?
— Девет и три четвърти.
— Не говори глупости — каза вуйчо Върнън. — Няма перон Девет и три четвърти.
— Пише го на билета ми.
— Луди — отсече вуйчо Върнън, — луди за връзване, всичките до един! Ще видиш. Само почакай. Добре, ще те откараме до гара Кингс Крос. Бездруго отиваме утре в Лондон, иначе не бих си направил труда.

 

Дж. К. Роулинг
„Хари Потър и Философският камък“
Глава шеста
„Пътешествието от перон девет и три четвърти“